Волга

Снимка на волга през зимата

Може би се сещате кой лица караха подобна класика.
Волгата беше най-доброто, аристократична кола.
Винаги съм искал да имам Волга.
Нека да проследим няколо снимки а след това видео.

Запазена Волга комби

Красива Волга

Няколко видео клипа:

Светло синия много красива Волга:

Волга в черен цвят с затъмнени стъкла, която търка гуми:

Невероятна Волга комби, която подскача:

Поздрави от екипа на Ракия.ком

За истинските ценности в живота 81/90

Тост номер : 81

Богат бизнесмен решил да се жени
и се обърнал към брачна агенция,
за да му потърсят богата вдовица.
- Красива, естествено? -
заинтересувал се брачният агент.
- Разбира се. Да бъде като
картина – уточнил
своето желание бизнесменът.
След огранизираната среща той
се втурнал в брачната агенция
и се разфучал :
- Аз ви казах да бъде красива като
картина. А какво сте ми пробутали :
ушите и като лопати, носът и
увиснал над устата, очите и гледат
в разлини посоки…
- Господине, успокойте се -
обърнал се към него един
от служителите. – Това е въпрос
на вкус. Някой харесват Рафаел,
а други са побъркани по Пикасо.

Та нека пием за разнообразието
от вкусове, за които не се спори!

Тост номер : 82

Бащата на една девойка се обръща
към кандидата за жених :
- Вие, разбира се, пушите, пиете,
играете на карти, ходите по жени?
- Не, моля ви се, не правя нито
едно от тези неща!
- Тогава знайте, че сватба няма да
има! Аз не мога да допусна моята
жена постоянно да ми извира
под носа вашата безупречност!

Да пием за мъжката солидарност!

Тост номер : 83

Адвокат спечелил делото
на богатия си клиент.
- Не зная как да ви се
отблагодаря! – възкликнал
доволен клиентът.
- Драги мой, от мига, в който
човечеството е изобретило парите,
това изобоп не е проблем.

Да пием, приятели, за умението
да благодарим по подходящ начин!

Тост номер : 84

Не посягай към камък,
който не можеш да повдигнеш.
Не се хвърляй да плуваш там,
откъдето няма да можеш
да изплуваш.
И ако водата в ручея
ти е до глезените, не си вдигай
панталоните над коленете.

Да пием за чувството за мярка!

Тост номер : 85

Съдията пита обвиняемия :
- Защо убихте човека?
- Заради мечтата.
- Как така? Обяснете на съда!
Обвиняемият :
- Убих го не за това, че той спа с
жена ми и с тъща ми – дегустатор,
разбираш ли! Не и за това, че се
спусна по водосточната тръба
от моя прозорец – каскадьор,
разбираш ли! Убих го, защото
каза: „Ще се върна!“ – мечтател,
разбираш ли!

Да пием за това – у всеки мечтател
да живее по един реалист!

Тост номер : 86

- Гоги, какъв би искал да станеш,
когато пораснеш? – пита гостът.
- Искам да стана бизнесмен като
татко – отвръща Гоги. – Вчера той
ме заведе в кантората и на мен
много ми хареса как работи.
- И как ще работиш?
- Всяка сутрин ще идвам в
кантората, ще паля огромна пура,
ще повтарям, че имам страшно
много работа и че веднага след
обяда ще трябва да почна да я
върша. После ще отида с някой
мой приятел бизнесмен на
ресторант, ще ям и щя пия, а след
това ще се върна в кантората и
ще наругая всички, че нищо не са
свършили. Накрая ще се върна
вкъщи и тъй като ще бъда много изморен,
ще легна на дивана и ще
гледам телевизия.

Да пием за нашите деца -
за нашето бъдеще!

Тост номер : 87

На смъртния си одър един баща
казал на своя син :
- Сине, аз си отивам и вече няма да
мога да ти помагам – нито с дело,
нито със съвест. Но в стария сандък
съм оставил за теб две кутии
- едната черна, а другата бяла.
Когато нещата ти вървят много
зле, отвори черната кутия. Когато
нещата ти вървят много добре,
отвори бялата кутия!
Не много време след смъртта на
бащата работите на сина тръгнали
много зле. Тогава той си спомнил
за думите на баща си и отворил
черната кутия. А в нея имало само
един лист хартия, на който било
написано „Сине мой, това ще
премине!“ И наистина, не след
дълго работите се оправили и
синът бил истински доволен от
живота си. Но един ден си спомнил
за последните думи на баща си и
отворил бялата кутия. И там имало
само един лист хартия, на който
било написано : “ Сине мой,
и това ще премине!“

Нека в трудни дни да не се
отчайваме, а в дни на радост и
щастие да не се самозабравяме,
защото всичко – и доброто,
и лошото – преминава!

Тост номер : 88

Не е необходимо да се опитвате
да промените живота си,
и да измените себе си. Достатъчно
е да измените на жена си
и вашият живот коренно
ще се промени.
За да се промените към по – добро,
необходимо е
да се усъвършенствате вътрешно.

Да пием за това – да променяме
светът към по – добро,
без да изменяме на себе си!

Тост номер : 89

В едно малко източно емирство
живял човек, който имал син.
Синът от малък притежавал
изключително лош и зъл характер.
И затова бащата често му казвал :
„От тебе човек няма да излезе!“
Но минали години, синът пораснал
и напуснал родния си дом. След
време успял да постигне много -
с хитрост, подлост и жестокост.
Един ден станал емир.
И новият емир си спомнил как
някога баща му непрекъснато
повтарял, че от него човек няма
да излезе. Изпратил той стражите
си да намерят този човек
и да го доведат в двореца.
Стражите така и направили. Но
като помислили, че това е някакъв
престъпник, оковали го във вериги
и така го докарали.
Погледнал емирът
стария човек и му казал :
- Е, старче, нали все ми
повтаряше, че от мене човек няма
да излезе! Виж ме докъде съм
стигнал сега!
- Виждам, че седиш на емирски
престол, сине. Но аз не ти
предричах, че не можеш
да станеш емир. Аз ти повтарях,
че от тебе човек няма да излезе! -
отвърнал бащата.

Да пием за това – да не забравяме,
че човещината не може да бъде
заменена с власт!

Тост номер : 90

На тучната ливада край едно село
кротко пасяло стадо овце. Овчарят
млад юнак, стоял лениво опрян на
гегата си и реел безгрижен поглед
към последните дворове на селото,
където зад рехавите плетове от
време на време се мяркала по
някоя руменобуза булка. Изведнъж
откъм най – близкия двор
някой извикал:
- Петре, бързо тичай вкъщи,
че докато те няма, жена ти
прибра чужд мъж!
Овчарят ококорил очи,хвърлил
гегата и се заозъртал.
И отново някой се развикал :
- Бързо, Петре,
те са вече в кревата!
Овчарят хукнал като ужилен
към селото, без да гледа ни път,
ни пътека. Прескочил няколко
храста, бутнал един плет, блъснал
се в едно дърво, паднал на земята
и си ударил главата.
И като си ударил главата, седнал
на земята и си казал:
- Чакай бе, къде съм тръгнал?
Ами че аз нямам жена!
И не се казвам Петър!

Да пием за това – никога
да не ни изневерява паметта!