Приготвяне на ракия – друга гледна точка
За приготвянето на ракия се използват различни плодове и зеленчуци,като най – разпространените са грозде,джанки,сливи,ябълки и круши.
След като вече сте се снабдили с около половин тон от горе посочените плодове,те се поставят в бидон,каче,каца или бъчва за да ферментират.За да ферментират добре плодовете се нуждаят от захар с която да престоят с затворен капак 1 месец. След това капакът трябва да се запечата и плодовете да престоят поне още 1 месец в това състояние,
до получаване на джибра.
Добрата ракия се вари от добра джибра или от качествено вино. Суровината е добре да се опита на вкус – тя трябва да е приятна, ароматна, без сладка или кисела жилка или горчив привкус. Горчивият привкус се получава от дълго – над 5 месеца – престояване на джибра от костилкови плодове: джанки, сливи, кайсии. Неголяма кисела жилка може да се неутрализира с дървесна пепел от казана, в пропорция 1-2%.
Ракията се получава чрез дестилация на ферментиралите плодове.
Процесът на дестилация се нарича варене или печене.
Дестилационното съоръжение се нарича „казан“.
Подгрев - Огън на дърва.
Охлаждане - Водно.
След като имаме всичко това изливаме джибрите в казана и оставяме около 5 пръста разстояние до точката на преливане.Поставяме капака и замазваме по ръбовете със смес,която ще представя по долу.Същото правим и с тръбата (наричаме я лула) по която ще премине нашия краен продукт – ракията.Замазване лулата – едната част към капака на казана,
а другата за охладителя.
Сместа – приготвя се от разджуркване на глина и кал или на брашно и пепел,разбира се напоени с вода.Овялва се да стане като червей и се нанася по съединенията на системата „Казан за ракия“.
Старт на процеса
Запалваме огъня и го подържаме еднакъв през цялото време не трябва да бъде нито много силен , нито прекалено слаб за да не загори джибрата за казана.(Най-голяма е опасността от загаряне, когато потича първакът. Тогава огънят се намалява съвсем, казанът се оставя само на жар. Този момент се контролира чрез температурата на капака и лулата с опипване
).След около 1 – 2 часа по лулата се издига пара излиза през пишката и тогава може да усетим вкуса и да разберем дали ще тръгне на патоки или ще караме направо ракия.След като и капката потече поставяме съд – кофа.Като се изтече около половин литар, вземаме спиртомер и премерваме колко е тръгнала ракията – ако е 70+ градуси това е първак,който оставяме за разтривки 40-60 градуса е ракия, а ако е под 30 градуса оставяме на патоки,които може да преварим когато си поискаме и да получим нормална ракия.(Патоките се варят на по слаб огън поради опасност от вдигане на капака и подобие на експлозия
).
Спиртомер
Всяка напълнена кофа след като е започнал нормалния теч 65-30 градуса се излива в чист бидон и се мери след всяко изливане за да следим контрола на градусите и да спрем след падането под 30 градуса и да отделим за патоки в друг чист съд.
След като сме приключили целия процес , бидона с ракията която сме изливали вътре (от 65-30 градуса) се премерва общия градус и уравняваме с вода до постигането на желания от нас градус.Водата трябва да е или изворна от най-близката горска чешмичка или минерална вода от магазина или пък чешмянa при положение обаче,че не съдържа хлорна вар ![:[excl.gif]: :[excl.gif]:](http://uctt.info/forum/images/smilies/excl.gif)
След като сме оравнили ракията и всичко е перфектно в рамките на 40-50 градуса , ние можем да придадем мекост и цвят на ракията чрез следните продукти.
Черница
Дървесна гъба - разтяща по ябълките
Липа
Парче от синя слива
Наздраве !!!
