Приготвяне на ракия – друга гледна точка

За приготвянето на ракия се използват различни плодове и зеленчуци,като най – разпространените са грозде,джанки,сливи,ябълки и круши.
След като вече сте се снабдили с около половин тон от горе посочените плодове,те се поставят в бидон,каче,каца или бъчва за да ферментират.За да ферментират добре плодовете се нуждаят от захар с която да престоят с затворен капак 1 месец. След това капакът трябва да се запечата и плодовете да престоят поне още 1 месец в това състояние,
до получаване на джибра.
Добрата ракия се вари от добра джибра или от качествено вино. Суровината е добре да се опита на вкус – тя трябва да е приятна, ароматна, без сладка или кисела жилка или горчив привкус. Горчивият привкус се получава от дълго – над 5 месеца – престояване на джибра от костилкови плодове: джанки, сливи, кайсии. Неголяма кисела жилка може да се неутрализира с дървесна пепел от казана, в пропорция 1-2%.
Ракията се получава чрез дестилация на ферментиралите плодове.
Процесът на дестилация се нарича варене или печене.
Дестилационното съоръжение се нарича „казан“.
Подгрев - Огън на дърва.
Охлаждане - Водно.

Технология на варене на ракия

След като имаме всичко това изливаме джибрите в казана и оставяме около 5 пръста разстояние до точката на преливане.Поставяме капака и замазваме по ръбовете със смес,която ще представя по долу.Същото правим и с тръбата (наричаме я лула) по която ще премине нашия краен продукт – ракията.Замазване лулата – едната част към капака на казана,
а другата за охладителя.

Сместа – приготвя се от разджуркване на глина и кал или на брашно и пепел,разбира се напоени с вода.Овялва се да стане като червей и се нанася по съединенията на системата „Казан за ракия“.

Старт на процеса
Запалваме огъня и го подържаме еднакъв през цялото време не трябва да бъде нито много силен , нито прекалено слаб за да не загори джибрата за казана.(Най-голяма е опасността от загаряне, когато потича първакът. Тогава огънят се намалява съвсем, казанът се оставя само на жар. Този момент се контролира чрез температурата на капака и лулата с опипване ).След около 1 – 2 часа по лулата се издига пара излиза през пишката и тогава може да усетим вкуса и да разберем дали ще тръгне на патоки или ще караме направо ракия.След като и капката потече поставяме съд – кофа.Като се изтече около половин литар, вземаме спиртомер и премерваме колко е тръгнала ракията – ако е 70+ градуси това е първак,който оставяме за разтривки 40-60 градуса е ракия, а ако е под 30 градуса оставяме на патоки,които може да преварим когато си поискаме и да получим нормална ракия.(Патоките се варят на по слаб огън поради опасност от вдигане на капака и подобие на експлозия  ).
Спиртомер

Всяка напълнена кофа след като е започнал нормалния теч 65-30 градуса се излива в чист бидон и се мери след всяко изливане за да следим контрола на градусите и да спрем след падането под 30 градуса и да отделим за патоки в друг чист съд.
След като сме приключили целия процес , бидона с ракията която сме изливали вътре (от 65-30 градуса) се премерва общия градус и уравняваме с вода до постигането на желания от нас градус.Водата трябва да е или изворна от най-близката горска чешмичка или минерална вода от магазина или пък чешмянa при положение обаче,че не съдържа хлорна вар 
След като сме оравнили ракията и всичко е перфектно в рамките на 40-50 градуса , ние можем да придадем мекост и цвят на ракията чрез следните продукти.
Черница
Дървесна гъба - разтяща по ябълките
Липа
Парче от синя слива

Наздраве !!! 

За истинските ценности в живота 71/80

Тост номер : 71

На една тучна планинска ливада
спокойно си пасяло стадо овце.
Изведнъж от небето се спуснал
орел. Той сграбчил в огромните
си нокти най-охранения млад овен
и излетял с него във висините.
Овчарят побягнал в селото
и започнал да вика за помощ.
Наизлезли всики мъже
с пушките си и се прицелили
в орела, който все още кръжал
над селото. Много пъти стреляли,
но никой не могъл да улучи. И
тогава, когато орелът и неговата
жертва – младият овен -
се издигнали толкова високо, че
вече били недосегаеми
за куршумите, един млад, силен
и красив юнак стрелял със своята
пушка и улучил орела направо
в сърцето. Гордата птица
разтворила ноктите си
и като камък паднала
в пропастта. А овенът
полетял по – нататък.

Да пием за това – гордите орли
никога да не падат,
а овните никога да не летят!

Тост номер : 72

Докато чистел, един слуга намерил
монета и я дал на господаря си.
- След като си толкова честен,
запази я за себе си -
казал му господарят.
След няколко дни господарят
загубил златна писалка
и попитал слугата дали
не я е намерил в стаята.
- Намерих я – отговорил той, – но
си я запазих , защото съм честен.

Да пием за това – по – малко да
губим, а повече да намираме!

Тост номер : 73

Тръгнал веднъж един молла със
сина си към съседното село.
Момчето качил на магарето, а той
закрачил
до него. Срещнали по някое време
съселяни и един от тях казал :
- Гледайте, възрастният човек пеш
ходи, а младият яхнал магарето!
Моллата накарал сина си да слезе
и да тръгне пеша, а той възседнал
добичето. След време пак
срещнали хора. И отново
някой рекъл :
- Погледнете ги само! Здрав и прав
мъж, пък се качил на магарето, а
малкият му син едва влачи крака!
Моллата слязъл от магарето,
пуснал го да върви само напред,
а двамата със сина си закрачили
след него. Насреща им пак
се задали хора и един извикал :
- Вижте ги тези! Имат магаре,
а вървят пеша.
Сега моллата и синът му яхнали
магарето. Пояздили и срещнали
други хора, които се затюхкали :
- Тези хора ще измъчат
животното! То бере душа, горкото!
Моллата се смъкнал от самара,
свалил и сина си, а след това качил
магарето на гърба си и казал :
- Май че само така ще се избавя
от проклетия език на хората!

Да пием за това – да не обръщаме
внимание на хорските думи
и всеки от нас уверено
да следва своя път!

Тост номер : 74

Живели някога в далечно
планинско селце една бабичка.
Тя си имала едни черен котарак.
Веднъж бабата хванала златна
птичка. И птичката и рекла
с човеки глас:
- Пусни ме в синьото небе
на свобода и аз ще изпълня
две твои желания.
Старицата пуснала птичката
и я помолила да я дари с младост.
Златоперата птица махнала
с дясното си крило и изпълнила
желанието и. Но на младата
красавица не и се живеело сама
и помолила птицата
да и намери красив младеж.
Махнала птицата с лявото
си крило и черният котарак
се превърнал в красив и силен
момък. Нo той погледнал красавицата
без особено
вълнение и и казал :
- Е, бабке, сега цял живот
ще съжаляваш, че ме заведе
при ветеринаря!

Да пием за неприкосновеността
на личността!

Тост номер : 75

Плакат на летището в Тел Авив :
„Не мисли , че ти си най-умен.
Тук всички са евреи!“

Да пием за достойнството
на равните!

Тост номер : 76

Едно магаре се престорило на лъв.
Наметнало върху гърба си лъвска
кожа и взело важно да се разхожда.
То предизвикало ужас отдалече.
В зори подгонило цяло стадо крави.
Но изведнъж повял силен вятър
и отметнал лъвската кожа.
Лъжата станала очевидна.
Зверовете наобиколили
магарето и го набили.

Да вдигнем чаши за това -
да бъдем не лъвове,не и магарета,
а да си оставаме такива,
каквито сме!

Тост номер : 78

Бикът се оплакал на магарето :
- Разочарован съм от кравите :
лениви, тлъсти, глупави…
- Моля, моля, и аз мога
да се разочаровам от кравите -
отговорило магарето.
- А ти защо? – удивил се бикът.
- Ако се разочаровам от хората,
веднага ще отнеса една тояга
по гърба, докато
разочарованието от кравите
е напълно безопасно за мен…

Приятели, предлагам да пием
за това – никога да не се
разочароваме от хората!

Тост номер : 79

Един правоверен мюсюлманин
отишъл при пророка и го попитал:
- Къде е адът и къде е раят?
Аз искам да живея праведно!
Пророкът нищо не казал, а
го хванал за ръката и го повел
към един дворец. Там в средата
на огромна зала имало огън
и на огъня вряла супа в голям
казан. Наоколо се носело приятно
ухание. Около казана се тълпели и
се блъскали десетки, стотици хора,
всичките изнемощели, гладни, с
бледи лица и хлътнали бузи. Всеки
се мъчел да получи своята порция
от казана. Но лъжиците им били
с мнгоо дълги дръжки и затова
хората грабели лакомо, но не
можели да поднесат супата
до устата си, а само блъскали
своите сседи и ги обливали
с горещата течност. Така никой
не можел да се нахрани.
-Това е адът – казал пророкът.
След това завел правоверния
в друга зала, където също имало
котел със супа и хората държали
също такива лъжици
с огромни дръжки.
Но всички в тази зала били
доволни и охранени. До котела
те се доближавали по двойка,
един от тях гребвал супа
и хранел другия.
После двамата сменяли ролите си.
Пророкът казал на правоверния :
- Ето това е раят!

Да вднигнем чаши
за солидарността
и взаимопомощта,
които увеличават шансовете
и силата на всеки от нас!

Тост номер : 80

Съпругата се прибира вкъщи
в шест часа сутринта.
- Къде беше? – крещи мъжът и.
- Бях при Ленчето. Знаеш,
че отдавна не сме се виждали.
Цяла вечер не можахме
да се наприказваме.
Звъни съпругът на Ленчето,
пита я, а тя му отвръща :
- Че аз от пет години
не съм виждала жена ти!
На следващие ден мъжът
се прибира в шест часа сутринта.
- Къде беше? – пита го жена му.
- Заседяхме се при Пешо. Знаеш
как става понякога.
Звъни съпругата на Пешо, пита го
важдал ли е мъжа и.
- Разбира се! – отговаря Пешо.
- Цяла нощ бяхме заедно, и сега
продължаваме да играем карти.
Да го извикам ли на телефона?

Да пием за женската
и за мъжката солидарност!