Ловни птици – Горски бекас (Scolopax rusticola L.)
Ловни птици – Горски бекас (Scolopax rusticola L.)
Горският бекас населява Европа, Сибир и Япония, среща се на Британските острови, в Мала Азия и Хималаите. Зимува от Западна и Южна Европа и Северна Африка, до Югоизточна Азия. У нас се среща по време на прелетите – ранна пролет и късна есен (октомври – ноември). Отделни екземпляри рядко остават да мътят и да зимуват у нас.При този вид има слабо изразен възрастов диморфизъм. При възрастните индивиди челото и предната част на темето са кафяво-сиви. От основата на клюна до окото има тясна черна ивица. Общият тон на оперението е пъстър, близък на цвета на мъртвата почвена покривка.Крилата са широки и закръглени на върха. Според някои автори, в полет наподобяват крила на кукумявка. Краката са къси, клюнът – дълъг, на върха – чувствителен, а в средата – мек. Той е приспособен да открива и защипва храната вътре в почвата. Очите са големи, с тъмнокафяв ирис. На тегло достига 150-420 gr, а на дължина – 34-36 cm.
През гнездовия период горският бекас предпочита влажните, запустели гори, обрасли с подраст и храстова растителност, папрати, с паднали дървета, изпъстрени с открити пространства и полянки. Избягва горещите и сухи местообитания. Птицата се храни край извори и потоци във влажни и блатисти места. В извънгнездовия период обича да странства в разнообразни местообитания – гори, храсталаци, овощни градини, край реки, мочури, блата и езера. Предпочита биотопи с рохкава почва. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища.Бекасът се храни с дъждовни червеи, които изважда с дългата си човка от меката почва, с насекоми и техните ларви и по-рядко с паякообразни.
Сватбува веднага след пристигането в местата за гнездене. Мъжките летят над върховете над дърветата, вечер след залез слънце и сутрин, 2-3 часа до разсъмване. Издават характерни звуци, наподобяващи „хор-хор”. Женските се намират на земята. Когато чуят мъжките, излитат и техният призивен звук „цик-цик” примамва мъжките. Звуците, които издават птиците, са достатъчно надеждни за разграничаването на двата пола.Бекасите образуват двойки до започване на мътенето. Гнездото е разположено на земята под паднало дърво, край пън или в храстите. Женската снася 2-6, най-често 4 яйца. Тя мъти и отглежда малките сама. Мътенето продължава 20-24 дни.
Ловностопанско значение
Горският бекас е ценен ловен вид. В Европа според ловните таксации числеността на популацията достига 3,7 млн. птици.
Видът е включен в Червената книга на България с категорията „Рядък вид”. Но при определени благоприятни години числеността му позволява отстрелът на квотен принцип.
Лопатарката (клопач) е повсеместно разпространен вид в Северното полукълбо. Видът гнезди в северните и средните части на Европа, Азия и Северна Америка. Зимува в южните части на същите континенти и в Африка. У нас се среща по време на миграции и зимуване по водоемите в цялата страна. Гнезди в резервата „Персина”, често се наблюдава около София, Атанасовско езеро, не рядко и около други водоеми и вътрешните реки.
В брачно оперение мъжкият е с черна глава и шия, със синьо-зелен метален блясък. Гърбът е кафяв, плещите са бели, надопашието и подопашието – черни с метален блясък, а гушата е бяла. Долната част на гърдите, коремът и слабините са червено-кафяви. Крилното огледало е зелено, с метален блясък, оградено отпред с бяла, а отзад с черна ивица. Надкрилията са синкави. В извънбрачно оперение мъжките птици приличат на женските, но са с по-тъмна глава и тъмен гръб, без пъстрини. На дължина мъжките достигат 45-50 сm, а на тегло 400-1100 gr.
Женските са малко по-дребни, но теглото им е близко до това на мъжките. Оперението им е сиво-кафяво, изпъстрено с множество черни петна и щрихи по цялото тяло. Гърдите и коремът им са охрено-кафяви, напетнени, по-светъли от гърба. Крилното огледало и надкрилията са както при мъжките птици.
Гнездото си изгражда от сухи растителни части около откритите, не много гъсто обрасли малки езера, по долините на реките, под прикритието на храсти, висока трева, а понякога съвсем на открито. Снася 7-11 и повече яйца, които много често биват унищожавани от хищници и особено от сивата врана. Мъти 22-23 дни.Широко разпространен и на места многочислен вид. У нас в отделни години зимуват до 5-10 хил. птици. Ловът е интересен и напрегнат, птицата излита стремително от водната повърхност, лети бързо и на ята.
Съгласно биологията на птицата тя се отстрелва в периода от 1 октомври до 31 януари.В нашата страна се срещат още: шилоопашата патица (Anas acuta L.), сива патица (Anas strepera Linnaeus, 1758), червеноклюна потапница (Netta rufina Pallas, 1773), черна качулата потапница(Aythya fuligrula L.), кафява потапница (Aythya ferina Linnaeus, 1758), белоопашата потапница (Aythya nyroca GRuldenstadt, 1769), планинска потапница (Aythya marila Linnaeus, 1758), и други видове патици, които са редки видове, застрашени от изчезване и забранени за лов.