За истинските ценности в живота 101/110

Тост номер : 101

Известно е, че светът търпи
многообразие от интерпретации :
конякът може да мирише
на дървеници, но и дървениците
могат да миришат на коняк.

Да пием за умението да бъдем
благодарни на това, което имаме!

Тост номер : 102

Новопристигналият гост ми
напомни един мой познат цигулар
в симфоничен оркестър. Веднъж
когато оркестърът спрял да свири,
цигуларят още дълго време
старателно скрибуцал
на своя инструмент.
Накрая изтрил потта от челото си,
погледнал диригента и казал :
- Ох, най – сетне ги догоних!

Макар че гостът ни закъсня
за началото на вечерята, той все
пак успява да ни догони.

Да пием за хората, които не
се отказват от надпреварата
дори когато видимо изостават
от другите!

Тост номер : 103

„Ако ще пием – да пием!“ -
казал един мой приятел,
влизайки в ресторанта.
„Ако ще летим – да летим!“-
философски продължил той, когато
двама портиети го изнесли навън.
От което може да се направи
изводът, че властта на човека
над обстоятелствата и властта
на обстоятелствата над човека
се намират в противоборство.

Да пием за това – да понасяме
по – леко зависимостта
от обстоятелствата!

Тост номер : 104

Диоген някога казал : „Да бъдеш
богат и да имаш мнгоо пари,
не е едно и също. Истински богат
е този, който е напълно
удовлетворен от това, което има!“

Да пием за истинското богатство!

Тост номер : 105

Тръгнали двама съседи към града
да продават вино на пазара. По
пътя седнали да си отпочинат
и да похапнат.
- Не би било зле сега
и по чашка вино да пийнем! -
въздъхнал единият.
- Не би било зле, но виното
го носим, за да го продаваме, и не
бива да губим от него нито капка -
възразил му другият.
Тогава първият бръкнал в кесията
си, извадил единствената
си паричка и я подал
на другаря си с думите :
- Налей ми сега една чаша вино.
Този му напънил чашата,
а след това му върнал
паричката и също казал :
- А сега ти ми налей!
Така единствената паричка,
която двамата съседи имали,преминавала
ту у единия,
ту у другия, докато меховете им
се изпразнили. И двамата
захъркали, доволни от търговията,
която извършили.

Да пием за сполучливите сделки!

Тост номер : 106

Да пием за това – нашите деца
да имат богати родители!

Тост номер : 107

В училище децата трябвало
да напишат съчинение на
тема „Моите родители“.
Второкласникът Иван написал :
„Родителите ни ги доставят
на такава възраст, че е много
трудно дабъдат отучени
от повечето си навици.“

Да пием за навиците,
които с труд сме си изградили!

Тост номер : 108

Световноизвестна кинозвезда
пристигнала в Тбилиси.
Полицията с всички позволени
от закона средства охранявала
кинозвездата и отбивала атаките на
безчислените тълпи поклонници.
В края на краищата кинозвездата
била съпроводена до апартамента
си в хотела. След като останала
сама, актрисата излязла на балкона
и изведнъж – какво да види : към
нея по водосточната тръба се
катери грузинец, а в зъбите си
стиска пръстен с огромен брилиянт.
Грузинецът се прехвърля
на балкона, галантно се извинява
и моли актрисата да приеме
пръстена в знак на уважение
към нейния талант.
- Но това е много скъп подарък!
Как бих могла
да ви се отблагодаря?
- О, нищо особено не бих поискал
от вас .Може би само когато си
тръгвате, преди да излетите,
да ме потърсите с очи в тълпата
и да кажете : „Сбогом,ГОгия!“
Дошъл денят, в който актрисата
трябвало да си тръгне. Качила
се тя на стълбата на самолета,
погледнала  в тълпата, намерила
с очи своя познат  и казала :
- Гогия, сбогом!
Тогава Гогия хвърлил високомерен
поглед наоколо и небрежно казал :
- Хайде, тръгвах си по-скоро!
Така ми омръзна
за тези две седмици!

Да пием за истинските мъже,
за които честта и славата
са по-важни
от материалните ценности!

Тост номер : 109

Попитали един мъдрец :
- Кого от синовете си обичаш
най- много?
Той отговорил така :
- Обичам най – много този,
който държи на думата си,
който се бои най – много
от безчестието и се стреми
към по – високо положение.

Моят тост е за хората, които
са верни на думата си, боят се
от безчестието и не стоят
на едно място, а вървят напред!

Тост номер : 110

Една вечер на връщане от работа
Настрадин Ходжа се отбил
в селската кръчма така, както
си бил – с обикновените дрехи.
Кръчмата била пълна с хора,
но никой не му обърнал внимание.
Настрадин Ходжа постоял малко,
пък се прибрал вкъщи, пременил
се в най – новите си дрехи и пак
се върнал в кръчмата.
Този път всички започнали
да го поздравяват и да го черпят.
- Кръчмарю, налей на ходжата
едно вино от мене! -
провикнал се някой.
Ходжата взел чашата и излял
винто върху дрехите си.
Друг поръчал за ходжата още вино.
Но и втората чаша ходжата
излял върху дрехите си.
- Защо правиш така, ходжа?
Защо излизаш виното ?
Похаби си хубавите дрехи! -
учудили се хората.
- Ами вие нали тях черпите! -
отговорил им Настрадин Ходжа.
- Ако беше за мене, аз и преди час
бях в кръчмата, ама никой
не ме забеляза!

Да внигнем чаша за това – хората
да бъдат уважавани заради
истинските им достойнства, а не
заради постовете и богатството им!